Защо създадохме Lume

Ако четеш това в 3 сутринта, екранът все още свети, още един ден изгубен, ние те разбираме. Ако току-що си излъгал за това къде си бил, ако си изтощен от ежедневната битка със себе си, ако животът ти изплъзва, но не можеш да спреш: ние сме били точно там, където си ти сега.

League. MMORPG. Игрите се променяха, но моделът оставаше същият. Бягахме от часове, избягвахме приятели, усъвършенствахме изкуството да лъжем за времето пред екрана. Гонихме рейтинги, мечтаехме да станем професионалисти, гонихме всичко, което ни позволяваше да избягваме истинския живот. Училище? Провалихме се. Отношения? Избягахме ги и ги загубихме. Здраве? Разрушено от енергийни напитки и безсънни нощи. Години изчезнаха в екрана, докато всички останали напредваха.

Не беше драматично. Беше тихо и страшно: да осъзнаеш, че никой няма да дойде да те спаси. Бяхме в началото на 20-те си, сами, гледахме как животът ни застива, докато приятелите ни градяха кариери и отношения. Страхът да се събудим на 30 на същото място стана по-силен от изкушението за още една игра.

Затова спряхме. Рязко, напълно. Изтрихме всичко. Прекъснахме връзките с игровите приятели. Изградихме строг режим: спорт, четене, учене на нови неща, каквото и да е, за да запълни празнотата, оставена от игрите. Първите седмици бяха жестоки. Мозъците ни викаха за допамин. Но издържахме, защото трябваше.

Три години по-късно все още понякога се борим с концентрацията и съня. Възстановяването е бавно. Но сега градим компании, тренираме редовно, готвим истинска храна, поддържаме отношения, които наистина имат значение. Наградите идват по-бавно от постиженията в игрите, но са истински и остават. Просто трябва да научиш мозъка си да ги цени.

Ето защо съществува Lume. Когато ние се нуждаехме от помощ, намерихме само общи съвети и осъждане, но нищо създадено за хора като нас, които трябваше да спрат напълно и да започнат отначало. Никаква структурирана програма. Никаква истинска общност. Затова създадохме това, от което отчаяно се нуждаехме: инструмент за възстановяване, създаден от хора, които са преживели това, за хора, които все още се борят с това.

Не си счупен. Не си слаб. И ние сме седели на този стол в 3 сутринта. И ние сме казвали тези лъжи. И ние сме усещали тази тревожност. Ние излязохме и ти можеш. Тук сме.